Основа за маса хром

Свойства на хром

Хромът е твърд бял метал; химически елемент с атомен номер 24. Символът му е Cr.

История
През 1766 г. недалеч от Екатеринбург бил открит минералът крокоит с неизвестен състав. Близо 30 години той е предизвиквал немалко спорове сред учените. Едва през 1797 г., изследвайки крокоита, френският химик Л. Н. Воклен е получил ново труднотопимо вещество. Елементът, който го изграждал, нарекли хром, поради това че образува съединения с различни ярки цветове (от гръцката дума „хроме“ – цвят, боя).

Разположение в периодичната таблиица
Хромът е първият елемент от VIБ група. Намира се в IV период. Поредният му номер е Z = 24. В съединенията си Cr проявява различни степени на окисление. Най-характерните са +2, + 3 и +6.

Изотопи
Хромът има 4 стабилни изотопа с масови числа 50Cr, 52Cr, 53Cr и 54Cr. Най-разпространен е изотопът 52Cr.

Физични свойства
Металът хром е сиво-бяло вещество със силен блясък. Спада към тежките метали с плътност (ρ = 7,2 g/cm3) и трудно топимите метали (Tт=1890 °C, Tк = 3390 °C). Физичните му свойства в голяма степен зависят от примесите. Например техническият хром, който съдържа примеси, има по-ниска температура на топене и много висока твърдост. Чистият хром е пластичен. Хромът притежава всички характерни свойства за металите – добър електро– и топло– проводник.

Химични свойства
При обикновена температура хромът е слабоактивен – не се окислява и хидролизира. С кислорода и с неметалите взаимодейства при висока температура. В разредени киселини обаче хромът се разтваря при обикновена температура. Концентрираните НNO3 и Н2SO4 го пасивират. Най-разпространени минерали, които съдържат хром, са: хромит (CrO2)- и крокоит (PbCrO4).

Получаване
Металът се получава чрез алуминотермия. При това хромов оксид се редуцира с метален алуминий.

Приложение
Широко приложение намират хромовите сплави. Хромът е основният легиращ елемент за направата на неръждаеми стомани. Добавен в концентрации над 11% към желязото хромът води до т.нар. пасивиране на стоманата. На повърхността се образува защитна покривка от хромов оксид, която предпазва желязото от корозия.

Хромовите легирани стомани притежават ценни качества като корозионна и повишена механична устойчивост. Например хромовата стомана, която съдържа 28% Cr, е огнеупорна и служи за направата на реактивни двигатели. Най-често се употребяват хром-никеловите стомани.

Солите на хрома придават изумрудено зеления цвят на стъклото и е отговорен за червения цвят на рубина, като се използва за производство на синтетични рубини.

Хромът се използва за хромиране на различни метални предмети. Освен че им придава по-красив външен вид, той ги предпазва от корозия.

Много от съединенията на хрома се използват като пигменти за направата на бои. Също така хромови съединения се използват при обработката на животински кожи.

Съединенията на хрома са силно отровни. Приети вътрешно, те нанасят сериозни поражения на бъбреците и нервната система. Поглъщането на шествалентен хром може да увреди черния дроб, да увеличи риска от рак на белия дроб и да причини астматичен бронхит.